Филмът с акули е един от най-известните жанрове в света на киното. Макар и да не е на първа гледка толкова широко приет, филмите с акули имат дълбоко корените в историята на филмовата индустрия.
За първи път тези същински хищници на морското дъно се появяват на големия екран през 1975 година със „Ченгето на акулите“. Режисьор на филма е Стивън Спилбърг, който по това време е бил едва на 29 години. Филмът застава в основата на жанра и започва да създава странни сцени, които ще бъдат атрибут на стил на филмовите продукции с акули.
По-късно през 90-те години на миналия век, филмите с акули имат нова вълна от ударите си. През този период много видове хищници са използвани като криптиране на задна близост с героите, като лютници и гигантски мишки. Но акулите всъщност понасят повечето неприятности, като продължават да защитават територията си в морето и да преследват храната си. Така се родят и култови филми като „Денонощна смяна“, „Дълбочини“ и много други.
Филмите за акули обикновено демонстрират огромни размери на животните и техните характеристики. Въпреки отрицателната им кампания, филмите успяват да покажат разнообразни акулни атаки, които се споменават и до днес. Сцените с акула стават съвременни атрибути на киното и редовно се използват в многобройни продукции.
Както виждате филмът с акули не е просто група животни, които преследват. Те доказват, че в действителност представят същността на дивата природа, която трябва да бъде защитена. Акулите могат да бъдат свирепи и плашещи, но в същото време те са и интересни и заинтригуващи същества.
В крайна сметка, филмите с акули са част от един красив свят, който трябва да бъде по-добре запазван. Акулите са уникални, мощни и екзотични същества, и затова те придават красота на морето и плавателния живот. Показването на акула във филма показва и как артистите могат да придадат на различните животински видове ярки цветове и динамика, които придават на киното уникална възможност за създаване на красота и фантазия.