Обикновено, когато шериф Райли (Марк Маколи) информира Линда Хенсън (Сандра Бълок) за смъртта на нейния съпруг, Джим Хенсън (Джулиан Макмеън), тогава това би бил краят на историята. Предчувствие (2007) обаче не е обикновен филм. Това е само началото на филма. Тя си спомня сватбения си ден, гледайки сватбената си снимка и заспивайки. Когато се събуди от съня си, тя разбра, че съпругът й закусва в кухнята.
Колкото и да е странно, мисля, че някой по-високо (вероятно извънземен) се смили за загубата на Линда (Сандра Бълок) и я постави в друго измерение. Най-малкото, което може да направи за зрителите, за да не се почувстват малко изгубени в началото на „Предчувствие“, е да проверят датите. Нещата стават все по-странни и по-странни за нея, да не говорим за зрителите, когато се събужда от съня си на следващия ден, за да намери семейството и роднините си готови за погребението на Джим (Джулиан Макмеън) във всекидневната на дома си.
Линда (Сандра Бълок) не успява да види тялото на Джим (Джулиан Макмеън), което по някакъв начин е свързано с края на филма „Предчувствие“. Най-лошото е, че майка й Джоан (Кейт Нелиган) обвини за белезите лицето на най-голямата си дъщеря, Бриджит Хансън (Кортни Тейлър Бърнес).
Героят на д-р Норман Рот, Питър Стормаре във филма прави доктора луд лекар; груб, като крадец и не се вижда правилно от лекаря. Разточителен лекар, грабещ пари, без ни най-малка представа за ситуацията, изглежда по-заинтересован от продажбата на мощни лекарства и скъпи консултации, които продължават възможно най-дълго, вместо да се опитва да разбере проблема си.
Всеки ден Линда (Сандра Бълок) намира съпруга си жив и животът й отново става нормален в деня на филма „Предчувствие“. Освен това изглежда, че е получила втори шанс да спаси живота на съпруга си. Когато си спомня за съществуването на западния календар, нейните настоящи мечтани преживявания излизат наяве и тя осъзнава, че щастливите дни на съпруга й са преброени. Съдейки по изражението на ужасеното лице на Джим, не е изненада, че Джим (Джулиан Макмеън) е планирал да й изневери със своята асистентка Клеър (Амбър Валета) от работното му място по време на така нареченото пътешествие.
Както обикновено, Сандра Бълок пренася филма успешно сама и във всяка сцена от филма Premonition. Като цяло фоновата музика е добра. Въпреки това има оригинална музика и особено сцената с дъжд изглежда много интересна. Тя води най-голямата си дъщеря, Бриджит Хансън (Кортни Тейлър Бърнес), която се сблъсква с лице в чашата, което отчасти доказва необходимостта от музикално напрежение. За мен специалната музика е идеална за сцени като земетресения и други мащабни бедствия. Трябва да се отбележи, че филмът „Предчувствие“ може да се класифицира като семеен филм, тъй като няма сексуални сцени.
Толкова много, че съпругът на Линда Джим все още умира в края на филма „Предчувствие“ и това някак си беше отчасти по нейна вина. Краят ме кара да се чудя дали наистина има смисъл от филма „Предчувствие“. Филмът „Предчувствие“ изглежда като щастлива безсмислена история за трагичен инцидент, включващ семейство със средни доходи.
В края на филма Линда е бременна. Може би е знаела, че може да го загуби отново, за да може поне да има още едно дете от него. Моралът на историята и може би смисълът на филма „Предчувствие“ е, че дори когато му се даде възможност, човек не може да контролира едното или другото.