Силни играчи: футболът в пропагандата, войната и революцията От Рони Блашке (Стъпка)
* * * * * * * * * *
Изминаха повече от две години, откакто разговаряхме с немския автор Рони Блашке, както и книгата му „Властни играчи: Футболът в пропагандата, войната и революцията“ излезе на немски. Книгата, която описахме като „ясна, изчерпателно проучена и напълно поглъщаща“, вече е публикувана на английски и е перфектно четиво за всеки, който хвърля критичен поглед към предстоящото Световно първенство през 2022 г.
Една от многото силни страни на Блашке като писател, както писахме още през април 2020 г., е, че „той не полемизира, а позволява на читателите да направят свои собствени заключения“. Интервюираните с него говорят сами за себе си, докато той внимателно изследва културната и социално-политическа среда във всяка страна. Поради глобализираните, взаимосвързани пътища на търговия може да не е достатъчно просто да обявите, че бойкотирате определен турнир или състезание. Книгата показва, че има много други положителни и креативни начини, по които отделни фенове или лобистки движения могат да държат отговорни своите клубове и федерации и да изискват по-широки промени към по-добро в спорта.
Нашето оригинално интервю с Blaschke е тукно авторът любезно ни даде разрешение да препечатаме някои отговори, които даде в по-скорошни интервюта с германски медии.
За това дали феновете трябва да бойкотират Катар 2022 г
Вярвам, че всеки човек трябва да развие собствено отношение към това Световно първенство. Имаме този дуалистичен възглед за злия, автократичен Катар и достойната, демократична Европа, но не е толкова просто. Възмущаваме се, че Байерн Мюнхен взема 20 милиона евро (21 милиона долара) всяка година спонсорство от Qatar Airways, но Катар е инвестирал повече от 300 милиарда евро (310 милиарда долара) на западните пазари в компании като Credit Suisse, Лондонската фондова борса, Barclays, Volkswagen и Deutsche Bank. Къде е възмущението за това? Световното първенство в Катар е симптом на глобализираната икономика. Това става особено болезнено с енергийната криза и руското нахлуване в Украйна. Сега Германия купува катарски газ и затова критиките в Германия относно Катар 2022 станаха малко по-тихи.
За това как да промените FIFA
Много хора биха предпочели световното първенство да се проведе в Скандинавия или Швейцария. Но ФИФА е структурирана като ООН и демократичните държави са в малцинство. Много правителства назначават технократи от собствените си режими на високи позиции в своите футболни федерации. Ако искате да гласувате за това, тогава трябва да създадете съюзи, които надхвърлят демократичните държави, за да критикувате ФИФА. Трябва да преосмислите критериите, по които се присъждат Световните купи, и да предложите нещо по-добро от сегашната гнила система. Вярвам, че Световното първенство в Катар даде юзд на огромно количество креативност чрез правозащитни организации и призиви за бойкот на турнира, например. Това са много изразени инициативи. Трябва да ги използваме, за да хвърлим око на футболните структури. Европейските клубове имат спонсори като държавните авиолинии от Персийския залив. Трябва да проучим отделните вериги на доставки и да се запитаме как тези вериги на доставки достигат до клубовете, които подкрепяме. Тениските и топките не се произвеждат в Люксембург, те се произвеждат в Бангладеш и Мианмар. Възмущението срещу Катар замъглява структурните проблеми на играта и това не е добре.
За ФИФА и нейната борба с етиката
ФИФА подписа политика за правата на човека, след като Катар спечели правото да бъде домакин, но колко достоверни са обикновените документи? Световното клубно първенство беше прехвърлено от засегнатата от коронавируса Япония в Обединените арабски емирства без миг. Това е страна с дори по-лоши резултати в областта на човешките права от Катар в много отношения. Във ФИФА има комисия по етика и има дебати, но ФИФА все още не е показала, че й обръща внимание. Като цяло, това е много европейска дискусия, но Европа не може да промени нищо, защото във ФИФА всяка страна има един глас – така че германските федерации имат същата дума като Сейшелските острови. Наскоро разговарях с колега в Япония и ми казаха, че в Япония изобщо не е имало дискусия относно нарушенията на човешките права в Катар. Основните клиенти на Катар са Япония, Китай и Индия. В тези страни няма критични медийни репортажи за правата на човека и демокрацията. Ако искаме да променим нещо, европейските федерации трябва да гледат към Африка и Азия и да създават съюзи. Но е малко вероятно FIFA някога да се заеме правилно с тези теми.
През 2015 г. главният прокурор на САЩ Лорета Линч постави котката сред гълъбите на ФИФА с множеството арести в Цюрих на длъжностни лица по халати. В този момент всички си мислехме, че FIFA най-накрая ще бъде разкрита. През следващите години президент на ФИФА Джани Инфантино е преживял множество скандали и изглежда непобедим. Вярно е, че Световната купа вече не се присъжда от Изпълнителния комитет, а от целия Конгрес и това е крачка напред. Но все още не е особено достоверно. Бих изтъкнал аргумента не само към ФИФА, но и към много социални и граждански инициативи, които използват Световното първенство като платформа за протест и разпространение на информация. Може би е време да изтръгнем монопола на Световната купа от ръцете на ФИФА. Не съм съвсем сигурен обаче кой трябва да направи това и как ще го направим. Как Инфантино и Сеп Блатер пред него, станете толкова могъщи? Защото много малки страни можеха да спечелят от фондовете за развитие на ФИФА. Наскоро бях в Намибия и Руанда, страни, където FIFA се свързва с „помощ за развитие“. Ето как футболните служители в тези страни са успели да свършат нещата. Можехме да направим нещо, след като Световното първенство беше присъдено на Катар през 2010 г. Големите федерации в страни като Англия, Германия, Франция и Аржентина можеха да изградят съюз. Но дори и това е нереалистично, тъй като всички тези федерации също имат свои собствени функционери с личен интерес – просто погледнете (опозорени бивши членове на Изпълнителния комитет) Франц Бекенбауер и Мишел Платини. Хора като нас, които искат да се ангажират критично със Световното първенство, не представляват футболното мнозинство. Най-големите футболисти имат много повече последователи.
За мотивите на Катар да бъде нация домакин
Катар вече беше домакин на Азиатските игри през 2006 г. и други значими спортни събития. Разбира се, Световната купа е най-престижното събитие досега, но не е единственото, което са организирали. Преди Катар имахме Световни първенства в Русия, Бразилия и Южна Африка, където разказът винаги беше „единството на националната държава“. Катар няма нужда от този разказ. Има малко население с 300 000 местни граждани, всички от които ще бъдат богати за дълго време благодарение на износа на газ. Затова вместо това малкото емирство използва Световното първенство стратегически, защото трябва да се трансформира за бъдещето, когато търсенето на изкопаеми горива е намаляло. Тя трябва да изгради нови области на предприемачество: квалифицирана работна ръка, туризъм, технологии, услугите. Футболът е добър рекламен инструмент. Страната се намира в геополитически напрегнато място и никога няма да бъде наистина сигурна. Ето защо инвестира в наука, спорт и култура, за да стане незаменим и имунизиран срещу атаки. Това е елемент, който работи добре за него в момента.
За смесването на политика и спорт
Понякога спортът и политиката са едно и също нещо. Например президент на Беларус Александър Лукашенко беше и президент на Олимпийския комитет на своята страна за дълго време, а по света различни правителствени министри се дублираха като спортни служители. В Палестина важен политик е и президентът на Палестинската федерация. В Египет, бивш президент Хосни Мубарак често беше сниман в съблекалнята на националния отбор, но одобряваше излъчването му само ако отборът спечели. И в Сирия, Башар ал-Асад поддържаха вътрешния футболен сезон дори по време на гражданската война в страната, за да се опитат да създадат впечатление за нормалност. А по време на Арабската пролет ултрасите използваха терасите като културно пространство, за да изразят себе си. На други места, обратно, ултрасите се оставиха да бъдат политически инструментализирани.
За това защо западът се нуждае от Катар
Властта в Близкия и Далечния изток донякъде се затвърди. Новите центрове на власт са в района на Персийския залив. От няколко години има тенденция висококвалифицирани инженери, журналисти и учени да гравитират към Катар, а не към Европа. Така че не просто имате два милиона работници мигранти на ниски заплати от Пакистан и Бангладеш, плюс десетки хиляди британски и американски бивши граждани, но десетки хиляди работници от Северна Африка, които виждат в Катар социално стабилна страна с добра здравна система. Ето защо западът все повече се нуждае от Катар като посредник в различни държави като държава, която има интерес, но който не е идеологически воден. Оттеглянето на НАТО от Афганистан беше договорено в Доха и това е нещо, което Люксембург е наясно.
За футболистите, които говорят по политически теми
Разбира се, би било чудесно, ако по-политически артикулирани футболисти говорят за нарушенията на човешките права в Катар. Но какво се случва, когато отделен играч говори за независима палестинска или уйгурска държава? Това би било много по-противоречиво. И кой решава кое е политически легитимно? Всички можем да се съгласим, че сме антинацисти и подкрепяме конституционните права. Но какво да кажем, ако представители на берберите в Северна Африка се появят на световното първенство? Много фенове ще дойдат от тази част на света. Интересно е, че силите за сигурност на ФИФА не се обучават за английските хулигани, а по-скоро за етническите вълнения в арабския свят.
Би било чудесно, ако футболистите изразят по-голямо чувство за социална отговорност. Но повечето от тях са млади мъже на около 20 години. Те са съсредоточени на 100 процента върху спорта си и всяко изразяване на мнение може да доведе до буря. Освен това спонсори като Adidas, Volkswagen и Budweiser – които продават не само в Европа, но и в арабския свят – ги поставят под натиск. Като се има предвид този корсет, наистина трябва да се възхищавам на всеки играч, който изразява себе си политически. Но също мога да разбера защо не го правят. Не всичко трябва да се случва в публичната сфера. Байерн Мюнхен е бил в Катар вече 10 пъти. Те можеха да бъдат активни на заден план, но много малко се случи. Абсолютният минимум трябва да бъде Катар да не се прославя, като Дейвид Бекъм с неговото туристическо видео. По-добре да мълчиш, отколкото да се оставиш да те заснемат да се мотаеш с Емир, сякаш това е нормално ежедневие.
За журналистическата свобода
По време на тези масови спортни събития тези държави не са в нормално състояние, защото десетки хиляди хора пътуват. Цялото нещо се превръща в гигантски балон. Това не е необичайно. На нас, западните журналисти, ни е сравнително лесно. Бях в Катар три пъти и можех да се движа без проблем. Вярно, трябваше да изтегля приложение за проследяване. Но в Турция, Египет или Китай се чувствах много по-силно под наблюдение. Там беше много по-трудно да се говори с вътрешни лица и информатори и със сигурност не исках да поемат рискове, които биха застрашили здравето или свободата им. Там има цензура [in Qatar], няма свободна преса, това е една точка. Затова е още по-добре да се солидаризираме с местните журналисти. Защото мнозинството трябва да остане там [after the tournament] и никак не им е лесно. В Катар можете да изучавате критична журналистика в Северозападния университет. Извън кампуса обаче е трудно да се приложи на практика.
За връзката му с футбола
В началото на 90-те бях футболен фен. но интересът ми намаля с годините, колкото повече изследвания направих. От журналистическа гледна точка обаче този турнир е интересен. През последните няколко години се срещнах с много хора в Близкия изток и виждам много положителни неща там за ултрасите и другите фенове. Там има много позитивни и креативни хора. Така че се примирих с това Световно първенство. Любопитен съм. Това, че се прави през зимата, е нещо ново за нас. Хората в южната половина на земното кълбо обаче са свикнали с това. Темата за нарушенията на правата на човека, от друга страна, е нещо, с което трябва да продължим да се занимаваме по критичен начин.
(Превод от немски от Иън Плендерлейт)