„Емануела“ е италианско-френски еротичен филм от 1974 година, който е „въведен“ на българския пазар през 80-те години под името „Емануела – кралицата на екстаза“. Филмът е режисиран от Франко Веролини, а главната роля е изиграна от славната гръцка актриса Силвия Кристел.
Историята в общи линии следва забранената любов между Емануела и Марио, който е млад дявол, привличащ вниманието на младите момичета в Рим. Вместо да бъде отблъсната, Емануела се усмихва на Марио и след това последва нетрадиционна, изпълнена с екстремен и експериментален експлоатационен секс. Филмът е изпълнен с много фантазии, битки и посещения на различни места, но се фокусира главно върху съблазняването на Емануела.
Филмът е известен и критикуван от определени кръгове за голямата си достоверност, но един от ключовите му успехи е свързан именно с това. „Емануела“ е бил смятан от някои за порнография (някои от сцените са действително силно експлицитни), въпреки че в действителност той не е предназначен за онези, които търсят просто порнографски сексуални сюжети.
Това, което прави филма интересен, е Силвия Кристел, която играе ролята не само така, както трябва да бъде играна, но със своеобразен блясък на екипажа, който позволява на зрителя да се оценят техническите качества на филма. Кристел, която играе на 18-годишна в този филм, и по-късно в последващите й работи, безусловно е иконата на този жанр.
Може би естетите на изкуствата nu vor să recunoască качествата на „Емануела“, но трябва да се каже, че дори въпреки многобройните злоупотреби с целта да използва сексуални сюжети, филмът всъщност направи това, което трябва да направи една филмова продукция. Той предложи изкуство, което е много по-ризикувано, по-жизнено, по-истинско и много отлично от това, което е било определено за широкия публика. В крайна сметка, „Емануела“ е нещо много повече от просто филм за неговата епоха – той е обект на подобрените идеи на съвременното изкуство.